---

Препубликуваме с любезното съгласие на списание Търговско право

Публикувано в сп. “Търговско право”, кн. 2/2005

 

Австрийският граждански кодекс в стихове

 

Кодекс прекрасен и без равни,поклон заслужил си от славни !Ти моя гордост и съдба-на теб поднасям таз хвалба. С този куплет започва предговорът към едно от чудесата на световната правна книжнина. Д-р Август Плешнер фон Айхщет, адвокат във Вал-Месеритч (австрийско - чешка област), посвещава живота си, за да преразкаже в стихове целия Австрийски граждански кодекс. През 1896 г. виенското издателство “Манц” издава резултата на това вдъхновение- 1 502 текста на ABGB пременени в изящни рими, всяка от които убеждава, че един мъдър закон, минал през сърцето, става и красив. Постепенно цивилната поезия на д-р Плешнер се превръща в професионален мит - римуваните законови дефиниции се цитират и без спомен за автора. Може би това е една от причините през 2000 г. “Манц” да преиздаде творбата на австрийския адвокат в автентичния й шрифт от 19 век.

 

Когато държи в ръцете си поетизирания австрийски граждански кодекс, човек не вярва на очите си. За да разберете какъв ум и душа стоят зад тази творба, достатъчно е да опитате някоя българска правна норма да превърнете в стих- и ще ви стане ясно. Ключът към замисъла на д-р Плешнер е в подзаглавието: “За народа”. Истинската цел е законът да стане разбираем за обикновения човек, да се помни и повтаря лесно и с удоволствие въпреки присъщата му абстракция и сложна лексика. Нормативната повеля, преоблечена в рима, звучи естествено, хармонията на формата убеждава подсъзнателно в хармония на съдържанието. От предписание тя се превръща в описание на поведение- нещо, което няма как да не е така щом звучи така добре. Вижте сами : §5 Закон да гледа все напред-за миналото е късмет !Каквото вече си успял,остава твой безспорен дял. Или §10 Прилагат обичай тогава,кога законът позволява.  През 1896 г., когато Август Плешнер публикува своя кодекс-поема, ABGB e вече на 85 години. Приет на 1 юни 1811 с патент на Франц І,  той вече действал от Галиция и Чехия до Далмация, от Тирол до Босна и Херцеговина, от Северна Италия до Краков и Трансилвания. Едва ли друг граждански кодекс  е прилаган  в такова етническо и езиково разнообразие, в такъв Хабсбургски Вавилон. Заслугата е на цял пантеон кодификатори /от фон Блюмеген – при Мария Терезия, до  Феликс фон Цайлер- на финала/, но и на съзвездия юристи, доразвили го през 19 век- като Граф Тун-Хохенщайн. До 10.05.1897 кодексът е изпълнявал функциите и на австрийски търговски закон. Роден в друга епоха, д-р Плешнер не е между бащите на ABGB, но той е между най-отдадените на този законодателен шедьовър. Ето как просто и достъпно обяснява собствеността : § 354 Собствеността на вещ е правода я държиш във робство здраво.Слуга на всеки твой копнеж,щом искаш - ще я продадеш.На таз наслада си съпруги пазиш я от всеки друг. Езикът на автора доказва максимата, че стилът е израз на любовта към ближния. Език ясен, картинен, богат на асоциации, с мелодични рими и лека ритмична стъпка- читателят неусетно се носи по текста като във валс. Ако си австрийски студент юрист, няма как да забравиш, че : § 414 Тоз кой преправя чужди вещи,за да направи ново нещо,кой чуждото със свое смесвасъбира, бърка и намества,не става негов господар-той кичи се със чуждий дар. Както споменах в началото, стиховете на Плешнер не са буквални рими на законовия текст, а негов поетичен преразказ със словесни илюстрации. Българският превод на този преразказ също не може да бъде стриктен ако иска да запази рима, ритмична стъпка и близост на сравненията. Степента на тази близост е и въпрос на късмет, какъвто е случаят с  § 421 Кой собственик е на дървотопознаваш само по стеблото,а не по корени широкиразперени във вси посоки. Историческият опит показва, че създаването на един качествен  кодекс отнема около един век- от началната идея през мъдростта на няколко поколения до влизането му в сила. По тази причина Царство България от 1878 г. до 1944 г. преживя без нито един кодекс. Скромните мъдреци от онова време не се считаха достойни и компетентни за такава свята мисия. През 1935 Александър Кожухаров (тогава адвокат) си позволи “само” да преведе на български език Германския Граждански Кодекс[2], за да насочи следващите поколения към законодателния подвиг. 1970-80 Живко Сталев и Витали Таджер предизвикаха широк дебат за обхвата на евентуален български граждански кодекс, но следваща стъпка не бе направена[3]. Днешна пазарно-демократична България има осем кодекса, пренаписват се три процесуални /граждански, наказателен и данъчен/, готвят се за изстрелване още три- избирателен, административен и митнически. Обществеността не знае кои личности отговарят за техните слава или срам. И тук овладявам изкушението да пиша за нормативни динозаври, закони-разрешителници и ценностни тресавища. Спирам, защото  изяществото на един закон не бива да е камшик за несъвършения, тъй като това изящество носи в себе си прошка, пример и вдъхновение. Какъв ли дух има ABGB, за да му посвети Август Плешнер живота си ? Българската правна общественост може да открие отговора ако се подготви да отбележи с подобаващо събитие 200 годишнината на Австрийския граждански кодекс през 2011 г. Същият юбилей на Френския граждански кодекс остана в 2004 г. почти незабелязан Отзив на книга се пише, за да провокира интерес към прочитането й. Не съм сигурен, че това е моята цел. Предупреждавам всички, че тя радва, но и натъжава- като убежище от реалността. Почувствайте го сами в последните строфи на д-р Плешнер:  Ich hab’s Gesetz gebracht in Reim                    Закон донесох ви във стихDer susser schmeckt denn Honigseim               и в медна сладост го обвих.Den Ernst gepaart mit muntern Scherzen                      Със весел дух слова събрах,Und wend’ mich so an Eure Herzen                  сърцето си във ваште влях. 

Валентин Брайков

адвокат

Жива и здрава да си и щастлива!!

Бъди здрава, усмихната, радвай се на обич и разбиране и нека професията ти носи удовлетворение! И ни радвай със своите картини! :)

Здраве и успешни дела!...

Ще се постарая и нови картини да покажа!
Чудесна вечер за теб!

Благодаря ти!

Честит празник и от мен на всички юристи и служители на съдебната система!

Вярвам ,че всички колеги са се повеселили,че то при нас само веселбата е малко.....

И много повече с шурея ми, бивш прокурор и вече пенсионер-адвокат. Заради витиеватите ни закони, наложени им от законотворците, родната Темида за честните и слуги е с вързани ръце, освен очи. Но, за някои, надарени с изострено обоняние за финикийски знаци, това не е пречка, защото устата им е свободна...